Наред с многото положителни неща които са се случили през този период в България, отпечатъка на социалистическото развитие е оставил и своите негативни последици. А именно: племенните коне и работата с тях е била само държавен приоритет, контактите на страната с външния свят са се ограничавали само със социалистическите страни, създаването на нестопански организации в областта на коневъдството с участие на частни собственици на племенни коне не е било възможно, създаването на кадри и специалисти в областта е било възможно само в държавните стопанства и други подобни ограничения които към сегашния момент сформират един голям процент от негативни резултати.
Благодарение на тези заводи развъжданите породи придобиват своя облик, характеризиращ се с конкретни външни признаци на конете, както и тяхната генеалогична структура.
Коневъдството по нашите земи има хилядолетна история, която датира още от времето на траките.
Отговорности и задължения – Отговорностите на работника в животновъдството се различават в зависимост от вида и типа на фермата или предприятието, в което работи.
Окръжните постоянни комисии като локални структури на племенната дейност играят изключително важна роля в подобряване на качествата на местните коне и вноса на жребци и кобили от чужбина. Независимо от стихийния до известна степен характер на развъдно-подобрителната работа още по онова време развитието на държавното и частното коневъдство се е превърнало в държавно мероприятие, поощрявано с редица последвали първите два нови закони постановления и решения. Наследници на окръжните постоянни комисии са племенните разсадници, прераснали в племенни инспекции, а на по-късен етап - в селекционни центрове по животновъдство.
В България започват да се внасят различни породи коне от Западна Европа, с които се работи в две основни линии на селекция:
„Борим се с наложеното разбиране за собственика на кон, че е богат човек. Точно обратното – повечето собственици на коне работят на две места, за да издържат конете си и правят това от любов към българските породи, без почти никакво финансиране от държавата."
По нейни впечатления Българският спортен кон в много случаи достига до кланицата, въпреки че по начало не се отглежда за консумация. При строгия контрол на БАБХ за произхода на животните, голяма част от спортните коне навлизат в хранителната верига.
Професионални сдружения и организации – Съюз на птицевъдите в България
за да получавате всеки петък най-важната седмична информация. За още новини
Племенни стада от Чистокръвната английска порода коне има в конезаводите „Кабиюк" край Шумен, „Стефан Караджа" край Балчик, „Хан Аспарух" край Разград и в много племенни ферми на частни стопани в различни краища на страната.
През този втори етап на развитие под ръководството на държавата започва един бурен процес в коневъдството изразяващ се Коневъдство в:
Трудности и предизвикателства в тази професия – Част от работното време на техник- животновъда протича на открито при разнообразни климатични условия, свързани с вариране на температурите, влажността и др.
Конна база “Тракиец” разполага с три плаца за езда – два открити манежа (централен и тренировъчен) и закрит манеж, позволяващи дейността да не се прекъсва от атмосферните условия. Наличен е и пансион за коне.